КАСАЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Юрид. Който се отнася до касация. Той се спря пред висок тесен рафт с книги, измъкна един дебел том касационни решения и започна да го прелиства. М. Грубешлиева, ПП, 278. Русия бе заявила, че не признава Регентството, тъй като Стамболов и Муткуров не били ни бивши министри, ни касационни съдии, както предвиждаше конституцията. В. Геновска, СГ, 506.
◊ Касационен съд. Юрид. Висша съдебна институция, която може да преразглежда дела, решени от по-долен съд, и има право да отменя неправилно издадени присъди; касация. До доктора седи един испанец, прокурор на касационния съд в Мадрид, една свита даскалска фигурка, .., но, .., учен юрист. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3. 30. Касационна жалба (молба). Юрид. Жалба до по-висока съдебна инстанция за пререшаване на дело и за отмяна на присъда като неправилна. — Касирай, касирай, умий честта на нашата партия... — И аз съм с намерение да подам касационна жалба, каза Искров. Ив. Вазов, Съч. VIII, 117.