КАСА̀ЦИЯ ж. 1. Юрид. Отмeнянe на рeшeниe на по-долна съдeбна инстанция в по-горна. — Щял да сe оплаква на началника, искал да сe касира избора... — Касация! — викал. Й. Йовков, ВАХ, 199.
2. Разг. Касационен съд. — Бае Пройчо, знаеш го, дето е разсилен в касацията, .. вика ми: — „Остави го, тая пущина!“ Т. Влайков, Съч. II, 193. — Не вярвам, — подзе друг, — всичко е правдоподобно... — Никак не! — каза членът от касацията. Ив. Вазов, Съч. XII, 52. — Ние ще си бъдем и съдии, и адвокати, и апелация, и касация... Разбираш ли?... Ст. Даскалов, БМ, 25. Новият законопроект на г-на д-р Кръстев иде да гарантира мировите съдии, членовете от окръжните съдилища, като ги прави несменяеми, както са членовете на касацията и прокурорите. БД, 1909, бр. 17,1.
— От фр. casation през рус. касация.