КА̀СВАМ, -аш, несв.; ка̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. св. ка̀снат, св., прех. Диал. Хапвам, отхапвам, кусвам; каснувам. На ден Велипеток зел едно гърне кисело млеко (югурт) и му го дал на измекярот да го отнесит кай поснико, за на Великден и той да каснит млеко. Нар. прик., СбНУ
XV, 97. По поречките села на Бадник ке каснат (хапнат) по една смокеа .., по троа нишадър. СбНУ I, 18. Ако каснеш нещо накълвано от чафка, ке си ослепел. Т. Панчев, РБЯд, 158. касвам се, касна се страд.