КАСЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Юрид. Отгл. същ. от касирам и от касирам се. — А пък да се разтури самия избор — късно е вече. Нали е станал редовно и правилно. Причини за касирането му нема. Т. Влайков, Съч. III, 282. Стамболов нямаше изискуемата възраст за депутат; той едва бе навършил 24 години. Министрите настояваха по тая причина за неговото касиране. С. Радев, ССБ I, 182. Върховен касационен съд заседава в София и се произнася върху касиранията против окончателните решения на всяко едно съдилище. А „България“, 79.