КА̀СИС, мн. няма, м. 1. Многогодишен плодов храст с плодове в редки малки гроздове с черен или сивочерен цвят, богати на витамини и етерни масла, използвани за конфитюри, сокове, вина; черно френско грозде. Ribes nigrum. — Ти му дай пет декара, да не е луд да го продава! Ще си насади асми .. Малини, касис, а ако е на поливка, и зеленчук ще отглежда. Р. Михайлов, ПН, 89. — Сега се доказва, че и касисът е вреден. .. А пък ние цялата градина напълнихме с касис. Ст. Даскалов, Ст, 1970, бр. 1266, 2.

2. Плодът на този храст. Купихме касис и направихме чудесно вино.

— Фр. cassis.


Източник: Речник на българския език (онлайн)