КАСКАНДЍСУВАМ, -аш, несв.; каскандѝша, -еш, мин. св. каскандѝсах, св., непрех. Диал. Къскандисвам. „На, царо има оволко жени, па му никой не каскандисува, а па я, оти ке земам една жена, и на нея ми каскандисува.“ Нар. прик., СбНУ X, 146.
