КАСКЀТ м. Мека мъжка шапка обикн. от плат с козирка. Кога и как беше загубил меката си шапка и кой беше нахлузил този каскет на главата му, той не можеше да си спомни. Д. Ангелов, ЖС, 546. Мукавената козирка на Коцевия каскет висеше почти отпрана от клепналото ухо. Цв. Ангелов, ЧД, 222. Сега излезе напред Кирил Кончев — дребничък и сух, .., с пооткроени очи, които светеха остро, дори мрачно изпод широката козирка на каскета му. Д. Талев, ГВЧ, 452.
— От фр. casquette.