КАСКЕТЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Разг. 1. За мъж — който носи каскет, който е с каскет на главата. Притърчаха двама в ботуши и с каскети. .. Заповедта бе ясна и недвусмислена. Двамата каскетлии мъже се спогледаха. Ив. Хаджимарчев, ОК, 375-376. Ако съдим по оръфания фасон на каскетлиите клиенти и слабото движение по улиците, тая вечер джирото едва ли ще нахрани стотиците гърла от крайните квартали. Ив. Мирски, ПДЗ, 138.
2. Като същ. обикн. членувано каскетлия<та>. Мъж, който е с каскет на главата. Каскетлията смърдеше на ментовка, на мръсни долни дрехи. Л. Дилов, ПБД, 180.