КАСКЀТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от каскет; малък каскет. Обърнах се и видях, че през вратата се промъква малчуган със зачервени уши и оръфано каскетче. Л. Александрова, ИЕЩ, 67. Аз накупих от различните шоколади и ги изсипах в каскетчето на малкия. Ил. Волен, РК, 28. — Както и да е рече старият човек с панамено каскетче. Такива каскетчета се произвеждаха до началото на Втората война, но има хора, които умеят да пазят. Я. Антов, СбХС, 333.


Източник: Речник на българския език (онлайн)