КА̀СТА ж. Книж. 1. В Индия и други източни страни — строго обособена обществена група, чиито членове са обединени по произход, правово положение и професия. Английските колонизатори не можели да отрекат, че съществуването на кастите е голямо зло за Индия. А. Каменова, И, 15. Нашата каста е такава, че синът ми може да бъде само шофьор. .. Кастовата система, най-характерната черта на старото индуско общество, дели хората на четири групи. Т. Кюранов, АП, 23. Всичките жители индийски още в старина ся разделявали на 4 наследствени касти. Г. Йошев, КВИ (превод), 25. Сичките египтени били разделени на съсловия, които сега са наричат с португалската дума „касти“. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 27.
2. Прен. Неодобр. Затворена (съсловна или професионална) групировка, прослойка, отстояваща своята обособеност и свързаните с нея привилегии. Корфонозов усети, че се изпоти. Омразата към тоя човек го задуши, в неговото лице видя цялата каста, от която беше се откъснал и която презираше. Ем. Станев ИК III и IV, 318. Тя [девойката] беше високомерна и цинична не за възрастта си, но, види се, хората от нейната каста още от рождение са такива. Б. Райнов, ДВ, 45. Баща ми беше потомствен парий и ненавистта към висшите касти бе в кръвта ми. Ем. Манов, ПС, 26. Нашият лист никога няма да служи на касти, власти и страсти. НБ, 1876, бр. 45, 177. Най-лошото нещо във всякоя една система, което дели хората или им допуща да се делят на класи и касти, се състои в туй именно, дето то ослабява чувството за общечеловещината. ССГ (превод), 102.
— От португ. casta през рус. каста.