КАСТАНЀТИ само мн. Ударен музикален инструмент, състоящ се от двойка заоблени тънки дървени (или пластмасови) пластинки, които се закрепват на пръстите на ръцете за ритмично удряне при танцуване, разпространен предимно в Испания и Латинска Америка. Сеньорита Изабела танцува. Широката ѝ рокля е разперена като чадър, в дланите ѝ тракат кастанети. Св. Минков, ДА, 108. Отсреща, сред лагуната, голяма осветена гондола звънти от музика. Тракат кастанети, дрънчи дайре. К. Константинов, ПЗ, 144. Как шумно звучат кастанети! / Кат вихър е мойта игра! Д. Бояджиев, С, 17.
— От исп. castanetas.