КАСТЀН нареч. Диал. Нарочно, умишлено, преднамерено, шеговито; касла. На девере тихом отговаря [Стефан]: / „Еви вазе, двамина девере! / Я идете на Стара планина, / донесете ледове, снягове, / да й турим на клетото сърце; / ако бъде премляда умряла, / не ще трепне ни с ръка, ни с нога; / ако бъде кастен учинила, / тя ще трепне я с ръка, я с нога.“ Нар. пес., СбБрМ, 100.
— От араб. през тур. kаsten.