КА̀ТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Служител от служба КАТ — контрол на автомобилния транспорт. — Един катаджия глоби Бебо, че използувал клаксона за повиквателни цели! рече тъжно и съсипано Марчето. Тарас, ТМ, 95. — Виноват, братленце! Турил съм колата на задна скорост... Моля ти се, карай след мене, всичко ще ти платя! Само да се махнем оттук, че ей ги къде са катаджиите! Отиде ми талонът! Тонич, КСШ, 49.


Източник: Речник на българския език (онлайн)