КАТЕХЍЗИС м. 1. Рел. Ръководство за основните положения в християнското учение, изложени чрез въпроси и отговори. — Язък за катехизиса, дето го учиш в училище! — ме смъмра тате, .. — Никога да не мъчиш животно! Г. Белев, ПЕМ, 107. В другите страни, както в Италия, във Франция, в Германия и във Византия, учителите на христовата вяра бяха възбранили сичките науки, родени от езическото просвещение, и го бяха заменили с учението на вярата, т. е. с молитви, китехизис. У, 1871, бр. 11,162.
2. Прен. Популярно ръководство по определена наука, изкуство и др. Книгата е издадена в Париж през година III на Републиката .. и е била катехизис на тогавашните учени. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 110-111. Бъдете елини (не византийци) на модерния свят, без никакъв катехизис за изкуството и неговите цели. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 10. ● Обр. Отколе и в много войни те бяха изгорили в огъня на битките всички книжни понятия за войната и знаеха само катехизиса, написан върху острието на саблите им. Й. Йовков, Разк. II, 223. Каравелов се хвърля в борбата, високо държащ в ръката знамето, на което са написани .. три принципа, станали отпосле заповеди в хъшовския катехизис. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 16.
— Γρ. κατἡχησις. — Γ. Йошсв, Кратка всеобща история, 1861.