КАТЍЛ м. Разг. Престъпник, убиец, разбойник. Доктор Шомо не можеше да си прости, че при задържането на Динката катилът, когото нае да го убие, не свърши работа. Цв. Минков, МЗ, 142. „Нищо друго ми не трябва, божичко, само тази нощ дано ме не съсекат катилите, да не ме пекат на огън и дупчат с ками!“ В. Мутафчиева, ЛСВ I, 511-512. Още повече ме безпокоеше това, как ще прекарам тая нощ между тези четворица катили (разбойници) и каква горест ще е на майка ми, като се научи, че съм си дошъл след толкова години и съм в затвора. Ив. Докторов, ЗД, 109.
— От араб. през тур. katil.