КАТЍЛИН мн. катили, м. Остар., сега простонар. Катил. Първан беше доволен — вземаха малкия за драгоманин между руското началство. .. Инак, след като онзи катилин, черибашията, нареди да му ударят сто и толкова тояги, съвсем беше залиняло. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 403. — И тая хубава — един катилин да клевети и безчести честните люде. Д. Спространов, ОП, 379.