КАТИЛЯ̀СВАМ, -аш, несв.; катиля̀сам, -аш, св., непрех. Диал. Каталясвам. — Иска ѝ се и ней и да копае, и да возрива. Ама като е така, гледам я, не може да кара с другите. Катилясва от изморване. И премалява ѝ. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 262. Децата гладни ли са, жедни ли са, затова и не береше грижа .., и кога му додеше кефът, караше ги, досред нощ, да му пеят, дордето вече горките катилясват и капнат за сън. Ил. Блъсков, ПБ I, 99.