КАТИНА̀Р, -ът, -а, мн. -и, м. Желязно приспособление за заключване на врати, сандъци и др.; катанец, кофар. Хората от стражата се оказаха добри, обаче големият катинар, който обхващаше двете халки на мандражийската врата, упорствуваше пред брадвата. Сл. Трънски, Н, 223. Той [Ценович] извади от джоба на палтото си връзка ключове, отдели от тях един и го тикна в катинара на преградената стаичка. Ст. Дичев, ЗС II, 157. Когато взеха Орцето войник, на тръгване той донесе у дома едно заключено с катинар сандъче. Г. Белев, ПЕМ, 42. Излезе от бакалницата — ролетката изгърмя, заключи я с тежък железен катинар. Д. Спространов, С, 349.
◊ Слагам / сложа (турям / туря, турвам / турна) катинар на устата на някого. Накарвам някого да мълчи, да не говори за нещо, да не издава някаква тайна. Слагам / сложа (турям / туря, турвам / турна) катинар на устата си. Принуждавам се да мълча, да не говоря за нещо, да не издавам някаква тайна. Горският, полуприведен, слушаше с цялото си покорно същество. Чернев продължи още по-тихо и по-внушително: — Само искам едно от тебе... да си сложиш катинар на устата... К. Калчев, ЖП, 103. Удрям / ударя катинара на нещо. Прекратявам напълно работата обикн. на някакъв магазин, предприятие, учреждение; затварям, закривам. Дайте да ликвидираме всички курсове, школи, семинари! Да ударим катинарите на всички вечерни гимназии. РД, 1950, бр. 331, 2.
— От гр. κατηνάρι.