КАТИНА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от катинар; малък катинар. Понеже беше доста високо, Живка донесе и един стол, после отключи малкото катинарче и широко отвори капака. Пред тях се показаха три редици черни, добре излъскани електромери. П. Вежинов, СО, 118. Държеше я [колата] не под сайвана, .., ами в мазата, .. Нощуваше си и денуваше под ключ. На резето висеше винаги катинарче. Ст. Даскалов, ЕС, 198. Гледа баба и не вярва на очилата си — и тази пекарничка имала на вратата си секретно катинарче. ВН, 1959, бр. 2462, 4.