КАТМА̀ ж. Тънка тестяна кора, изпечена върху нажежена плоча, сач, която се яде със сирене, мед и др.

— От тур. akıtma ‘вид тестен сладкиш‘. — Друга (диал.) форма: кътма̀.


Източник: Речник на българския език (онлайн)