КАТРА̀Н Обикн. ед., м. 1. Гъста, чернокафява смолиста течност с тежка миризма, получена чрез суха дестилация на дървесина, (обикн. хвойнова, брезова, торф, въглища) или от течни горива, ценна суровина в химическата промишленост. Мъжете тръгнали из горите, развъртели топори, ден подир ден свличали трупи към пещите за катран и дървени въглища. Ст. Станчев, ПЯС, 108. Слабият, горещ ветрец довява от време на време гъста и неприятна миризма на катран, сажди и нечиста смазка. Др. Асенов, СВ, 133. Дядо Костадин извика синовете си. Изкараха от навеса колата с дебелите оси, помазаха я с катран, удължиха я и се заловиха да качат кораба. К. Петканов, СВ, 175. Катраните намират широко приложение при лечението на кожните заболявания. Те се получават при дестилацията на различните дървета и от каменни въглища. Ил. Петков и др., КВБ, 53. С капка катран море се не мъти. Погов. Афионов катран. Боров катран. Брезов катран. Каменовъглен катран. Швелов катран.
2. Черно, смолисто вещество, което се отлага при пушене на тютюн по вътрешната част на цигаре, лула или в организма. Пушенето уврежда устната кухина, защото никотинът и катранът, които се внасят с тютюневия дим, дразнят устната лигавица. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 45. Европа дълги векове е била напълно свободна от този навик на човека, от влечението му да влага в организма си катрани и никотин. ВН, 1958, бр. 2033, 4. // Остатъчно вещество, което се отлага при изгаряне на бензин в мотор. Газгенераторен катран.
3. Обикн. мн. Според религиозните представи — казани с вряща смолиста течност в ада, в които се мъчели грешниците. Душата ми изведнъж се освободи от бремето на досегашните угризения и аз се почувствувах чист, светъл и праведен, сякаш получих опрощение за греховете, един от които само е достатъчен, за да се пържа вечно в катраните на ада. К. Георгиев, ВНП, 39.
4. Прен. Ад, пъкъл. Щом влезе в рая, дядо Матейко се сети за баба си. .. — Ами поп Николай тука ли е ?. .. — Поп Николай е в катрана, дядо. Елин Пелин, Съч. I, 33-34. Оох, ще умра, .. Грешна ще си отида, леля, грешна и непростена. Не сварих ни на св. Ивана да ида, ни на Бачковския манастир, ни добрина някоя да сторя, та направо в катраня ще ме повлечат пустите му дяволи. Чудомир, Избр. пр, 216-217. Откак ми, мамо, заплака, / заплака, душа ми в джендем отиде, / отиде, лешът ми увря в катраня. Нар. пес., СбНУ XLVI, 70.
◊ Зехир и катран. Диал. Отрова и ядове. Като катран черен. Разг. Много черен. Катран ми капе от брадата. Диал. Много съм сърдит, почернял съм от яд. Мажа катран. Диал. Пакостя, вредя на някого. От две дупки катран ми тече. Диал. Ирон. Не съм богат. От десет места ми катран тече. Диал. Имам големи доходи, печеля много и от различни места. Сипвам / сипя (наливам / налея) катран в рогата (главата, ушите) на някого. Диал. Карам се на някого, мъмря го, коря го за нещо. Хубаво си помисли за твоето бъдеще, за трудовия народ. .. До полунощ му приказва началникът и му налива катран в рогата. ОФ, 1950, бр. 1712, 4. — Не е той човек, а подлец на подлеците. Той тебе ще ти налее катран в рогата. Тъй да помниш. И ще се отрече от тебе. В. Геновска, СГ, 409. Скърцам като колело без катран. Диал. Карам се, мърморя.
— От араб. през тур. katran.