КАЧУ̀ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); кача̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Качвам. Отка са мома прогоди, / прогоди да са ожени, / фърля белило и червило, / качува черно чернило. Нар. пес., СбНУ XLVI, 315. — „Ако слезна, не мога да яна, / ако яна, не мога да слезна: / дружина ме на кон качувая, / дружина ме от кон симнувая!“ Нар. пес., СбНУ XLV, 372. качувам се, кача се страд.
КАЧУ̀ВАМ СЕ несв.; кача̀ се св., непрех. Качвам се. Из един път Бръчков, който се качуваше по насипа само с един голям нож в ръцете, .., зачу наблизо познат глас. Ив. Вазов, Съч. VI, 103. Качува са дядо хаджи на коня си и хайде по селата. Ил. Блъсков, ПБ I, 64.