КАЧУЛА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За птица, змия и др. — който е с качул1 (в 1 и 2 знач.); качулест. Тези канарчета [многоцветните] може да бъдат и качулати, като качулките може да са с различна форма и цвят, различен от основния цвят на оперението. Вл. Помаков, ПДП (превод), 103-104. Често пъти през зимата вие сте срещали едно качулато сивокафяво птиченце, .. Това е качулатата чучулига. Ст. Дончев, ПНД, 52-53. Тя [усойницата] прилича много на своята сестра пепелянката, обаче няма рогче върху муцуната си като тая последната, затова наричат пепелянката още и качулатата усойница. П. Делирадев, В, 177. Я бръкни, моме, / извади пръстен, / ладото ладо. / .. / Бяла кокошка качулата. Нар. пес., СбВСт, 177.
2. Който има качулка1 (в 1 знач.), качул1 (в З знач.). Валеше гъст сняг, войниците — брадати, качулати — не можеш ги разпозна.