КАЧУЛА̀ТКА ж. Обикн. за птица — която има качул1 (в 1 знач.), качулка. „Уу, че са немирни! Сиви-бели гълъби! ..“ Той протегна ръка към една качулатка, погали я. Н. Нинов, ЕШО, 68. Прилетяха от полето и чучулиги — едри сиви качулатки. Д. Бозаков, ДС, 114