КАЧУ̀ЛКА1 ж. 1. Вид шапка, обикн. островърха, за пазене на главата от дъжд, вятър, която обикн. е пришита към дрехата. Стопаните им [на воловете] крачеха бавно напред, наметнати с ямурлуци, с островърхи качулки. А. Каралийчев, СР, 34. Качулката на ямурлука, прокисната от дъжда, откриваше част от калпака на момъка. П. Стъпов, ЖСН, 5. Отсам преградката една жена в измокрен блестящ зелен дъждобран и с качулка на главата се бе навела, прелиствайки някаква книга. Ем. Манов, БГ, 114.
2. Качул1 (в 1 знач.). Женската [розов скорец] е с по-малка качулка и цветовете на оперението ѝ не са толкова ярки. Вл. Помаков, ПДП (превод), 66. Някои пък [птици] на върха на главата си имат качулка, cup. пръва или крива перушина, или гребен, който бива меснат и червеникав. Т. Шишков, ПХ (превод), 32.
◊ След (подир) дъжд качулка. Разг. Много късно, когато не е нужно, със закъснение.
КАЧУ̀ЛКА2 ж. Диал. 1. Минзухар; качица.
2. Кокиче, качка3, качунка.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.