КАЧУ̀ЛЯ, -иш се, мин. св. -их се, несв., прех. Разг. Трупам, отрупвам някого или нещо. „Абдул Азис иска пари, е, ще му се дадат — толкова по-зле за всички... Нека качули новата си любимка с диаманти и каквото ще!“ Ст. Дичев, ЗС II, 390-391. качуля се страд. и възвр. Обича [Сузи] да се качули с разни дрънкулки и да ви се плези зад гърба — обаждаше се предпазливо дядото. ВН, 1965, бр. 4293, 4.