РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

КА̀ЧУР¹, ед. неизм., мн. -и, прил. Диал. Шарен, пъстър (бял и черен). Качур масур. Качуро прасе.

— От гр. κατσαρός ‘къдрав’. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979. — Друга форма: ка̀чοр (вж. Μ. Въгленов, Български език, 1966, кн. 1-6, 374-375).

КАЧУ̀Р² м. Диал. Растението пъстроцветна зайчина.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.

Източник: Речник на българския език (онлайн)