КАЧУ̀РВАМ, -аш, несв.; качу̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. качу̀рнат, св., прех. Диал. Бутвам, катурвам, събарям някого или нещо. Като ги гледахме само как се приготвят за вечеря, без да искат да знаят, че сме близо до тях, задоволихме се само с една въздишка и едно съжаление, че не сме още десет души другари да им качурнем тенджерките и да ги накараме да бягат гологлави. Ив. Докторов, ЗД, 52-53. Тя [Ойдарка] отишла да гони кучето. Га са върнала, винто изтекло. Качурнала брашното, да затъпче гьолът. СбНУ XXXVI, 102. качурвам се, качурна се страд.
КАЧУ̀РВАМ СЕ несв.; качу̀рна се св., непрех. Катурвам се, събарям се, повалям се.