КИНЖА̀Л м. Книж. Хладно оръжие, подобно на двуостър нож с къса метална част; кама, ханджар. По тези опасни улици, .., са се промъквали нощем заговорници — стройни мъже с панталони от трико, пелерини и шапки от кадифе, тънки кинжали от сребро с емайлови дръжки. А. Каралийчев, С, 92. Толедо ѝ се стори като старинна поема. И тази поема, тия тесни улички, .., старинните дюкянчета за кинжали и гривни, кюретата, .., всичко това ѝ говореше за Ередиа, само за Ередиа! Д. Димов, ОД, 132. Предвождаше ги [казашките ескадрони] „Орелът“, тъй се славеше атаманът на тия казаци. Висок, строен, пъргав — същински джигит. Като че и сега е пред очите ми .. Сребърно седло, както и всичкото му въоръжение: сабя, кинжал — сребърни. П. Росен, ВПШ, 49. Не мислех. О, смърт, всевластна смърт, злокобна, безсърдечна, / ти пламъци и кръв разнасяш и мориш! / Едничка само ти — безсмъртна, вековечна — / не гинеш от кинжал, от пламък не гориш. В. Карагьозов, Избр. пр, 69. ● Обр. Не желаех нищо повече, но ето — / на хоризонта малък дим от параход минаващ / разкъса сънното спокойствие веднъж / и вниза първия кинжал в сърцето ми — / копнежът за далечните морета. Е. Багряна, ЗМ, 58.
— От тюрк. през рус. кинжал.