КИНЍН м. Остар. Хинин; кина2, кинина, кинкина. Той имал и кинин, правий лек за тряска (грозница). Й. Груев, КН 4 (превод), 21. Чист азот ако и да не влиза в някоя потреба, но пак приноси голяма полза в природата, защото съставя главна част от въздуха, .., и от много други тела, .., каквото азотна кислота, берлинско синило, кинин и други. С. Веженов, X (превод), 20. От тях [органическите основания] ний щем споменем само: .. 2) кинин, който ся намира у кората на едно дърво, наречено кралевска кина. С. Веженов, X (превод), 84.
— От фр. qunine. — С. Веженов, Химия за главни народни училища (превод), 1872.