КИНЍНА ж. Остар. Хинин; кинин, кина2, кинкина. — Има ги [лекарствата], но за жалост, действието им не е сигурно, като на кинината против треската, господин Кандов. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 110. Дописникът разправяше разни работи за Догански — .. че давал на градска сметка от аптеката кинина на кобилата си, без да ѝ бил извадил свидетелство за бедност. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 157.
— От ит. chinino, chinina. — Ив. Момчилов, Малко политическо земеописание, 1869.