КИНЍСВАМ, -аш, несв.; кинѝсам, -аш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Заминавам, тръгвам; кинисувам. „Айде Яно, айде на сватба да доиш, / брата ке жениме, сестра ке мъжиме!“ — / .. / Кинисала Яна по своега брата, / па измина девет вишнине планине. Нар. пес., СбБрМ, 340. Киниса моме на вода, / дека пладнуват елени. / На рамо менци ковани, / у ръце стовни червени. К. Христов, СК, 33.
— От гр. κινῶ ‘движа се’.