КИНЍСУВАМ, -аш, несв.; кинѝсам, -аш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Заминавам, тръгвам; кинисвам. Ако беше му текнало от вечер, не ке кинисуаше за нокта да вървит тамо. СбНУ III, 158.


Източник: Речник на българския език (онлайн)