КИНОЗРЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което гледа филм. Изискванията на нашия кинозрител стават все по-големи и трябва да бъдат задоволявани. ВН, 1960, бр. 2644, 4. Окото на кинозрителя .. реагира не на силата на осветлението на киноекрана, а на неговата яркост. Й. Венов и др., К, 127. Анкета с кинозрители.


Източник: Речник на българския език (онлайн)