КИНОКЛУ̀Б м. 1. Неголяма организация или дружество, което обединява любители на киноизкуството или създатели на непрофесионални филми. Сега вече можем да говорим за масовизация на кинолюбителското движение у нас и, разбира се, за подобряване на работата в съществуващите киноклубове. РД, 1961, бр. 64, 2. Основават се [навсякъде] специални киноклубове. Нещо повече. Създават се кинотеатри, в които се прожектират само „независими филми“. Б. Шивачев, Съч. I, 47. Младежки киноклуб.

2. Сграда или помещение, където е седалището на такава организация.


Източник: Речник на българския език (онлайн)