КИСЕЛЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. 1. Непрех. Имам кисел вкус; киселея. — Тя ми свари фасулева чорба днес, само че прекарала оцета, та киселеше като усмивката на Фачка Зобидрянката. Ив. Вазов, Съч. VIII, 9. Тая сол [симпурно-кисел хлор] ся намира на кристали без шар, киселѝ и ся топи лесно у вода. Й. Груев, Φ (превод), 143.
2. Прех. Придавам на нещо кисел вкус. — Ех, ние все салата ядем — рече един долнооряховчанин. — Който ще яде, да яде — каза други, — аз не си киселя устата. Ц. Гинчев, ГК, 83. киселя се страд.
КИСЕЛЯ̀ СЕ несв., непрех. Изпадам в лошо настроение. — Ушите ти да зафучат на тебе, гдето ce подбив дириш! — Не се кисели толкова, а ела помагай! Ела дръж да обръснем Чека, че каквато му е остра брадата — има да подскача! Чудомир, Избр. пр, 3.