КИСЕЛЯ̀К1, мн. -ци, м. Диал. 1. Киселец; киселек, киселок, киселяк, кислек. — Момите, либе, отвадат, / на лук, на зелен киселяк. Нар. пес., СбВСтТ, 474.
2. Нещо за ядене или пиене, което е много кисело на вкус; киселак, киселаш, киселок, киселчок. — Поръчай да донесат по стакан вино — нареди с дрезгавия си глас старецът. — Ама от дворцовото, не някакъв киселяк, достоен само за твоите джелати. Ц. Родев, ДПА, 22.
КИСЕЛЯ̀К2, мн. -ци, м. Разг. Човек, който е кисел, намръщен, в лошо настроение. Знам какъв киселяк е Манасиев, когато трябва да се осребряват служебните ми разходи. Б. Райнов, ЧВУ, 34.