КЍСКАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Кискам се. Момите кискаха и се чугулеха около тънкоснагото девойче. А. Страшимиров, К, 9. Публиката, която досега беше в недоумение от тоя странен съд и се удивляваше на красноречието на дяда Ивана, хвана най-после тихо да бърбори и да киска от направлението, което вземаше прението. Ив. Вазов, Съч. VII, 48. Най-много кискаха трите калугерици. Ив. Вазов, Съч. ХXII, 50.
КЍСКАМ СЕ несв., непрех. Разг. Смея се много, неудържимо и продължително. — Хи, хи, хи, .. — кискаше се Сенегалецът, облегнат на косата. Голямата му уста се беше разчекнала чак до ушите, а здравите му зъби се белееха на слънцето, сякаш беше лапнал буца сирене. Чудомир, Избр. пр, 4. Цялата чаршия взе да се киска и превива. Колю Пъпката, касапинът, дето най-мъчно се разсмиваше, челото си дето не удари в земята. Н. Хайтов, ДР, 125. Цивилният носеше полуловджийско облекло — износен брич и високи жълти обувки, .. Изглеждаше също така млад човек и не по-малко пиян от офицера, бърбореше нещо оживено и високо се кискаше. П. Вежинов, ВП, 109. Другата част, състояща се от калугерици, повечето млади, .. шепнеха си и се кискаха често с глас. Ив. Вазов, Съч. ХXII, 63. ● Обр. Нощният вятър се стъписа назад, писна в шубраките на клоните, почна да се киска и се провали в една глуха долчина. А. Каралийчев, ПС I, 142. Той слуша унесен / как халата писка; / как нейний рев бесен / ту вий, ту се киска. Ив. Вазов, Съч. III, 215. Затулят се нататък корабите малки, / без диря да оставят гмежите им жалки, / вълни се кискат глухо в своя бяг. Π. К. Яворов, Съч. I, 144.