КЍСКАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от кискам и от кискам се. Предпочиташе да работи сам, вместо да слуша с часове безгрижното бърборене и веселото кискане на младежите, целите унесени в своите ергенски истории. П. Вежинов, ВП, 6. Очилатият господин се тресе цял в спазмите на своето припадъчно кискане и държи корема си с две ръце. Св. Минков, РТК, 154. Той тутакси стана сериозен и добави: — Само моля ви се, критики можете да си правите каквито искате, но кискания във време на заседания забранявам. Д. Немиров, Д № 9, 165.