КЍСНА, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. кѝснат, несв. 1. Прех. Държа нещо продължително време във вода или в друга течност. Войниците, убити от дългия поход, кретаха по чакъла край рекичката: миеха се, киснеха подутите си крака в студената вода, препираха партенки и ризи. В. Ченков, ПС, 100. Вареше праханта .. киснеше я не знам колко време, сушеше я не знам колко време и подир това я начукваше с голям чук. Й. Радичков, СР, 160. Показах на Паустовски и коритото на Спиро Индустрията, който е киснал гьон в голямото вековно корито и спечелил на една изложба в Лайпциг първа награда. А. Каралийчев, С, 280.
2. Непрех. За растения, месо и др. — престоявам продължително време натопен във вода или в друга течност. Докато влизат и излизат в яхъра, докато минават през двора, очите им опипвам всичко, .. При това любезничат с аргатите, скритом уж им дават да смукнат от станимашката анасонлия мастика, в която три денонощия са киснали корени от сънно биле. Н. Хайтов, ШГ, 157. Сутринта учениците с удивление видяха в коритото на училищната чешма, че киснеха сноп дрянови пръчки. Ив. Вазов, Съч. X, 165. Сланината трябва да кисне два дни. Δ Налей на сиренето вода да кисне, че е много солено.
3. Непрех. Прен. Разг. Продължително време се застоявам във вода (река и под.) да се къпя или да върша нещо. Той [Петко] изруга, влезе на двора, дръпна банските гащета, прострени на телта, и пое към реката. — Да не киснеш много във водата! — викна майка му. Н. Тихолов, ЛФ, 1956, бр. 8, 1. Извадихме и питата, пък бяхме гладни, каталясали; бяхме тулили яза и от сутринта до пладне киснахме във водата. Ц. Гинчев, ГК, 78-79. На воденицата той развъждаше кокошки и патици, отглеждаше прасета, държеше сюрия кучета и по цели дни киснеше из вадата и в реката за риба. Г. Караславов, ОХ I, 409. Като млад студент, по цели часове са го гледали да кисне в тинята из мочурите около Стокхолм и да събира водорасли. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 174.
4. Непрех. Прен. Разг. Обикн. неодобр. С обст. поясн. за място. Прекарвам, престоявам продължително време някъде, обикн. без да върша работа, в бездействие; вися. Зиме, когато другите мъже киснат по кръчмите, Вельо ще събира я кокошки, я свине, я жито на някой по-голям търговец. Ил. Волен, ДД, 52. — Защо ще довеждат работници чужденци — италианци и немци. Мигар у нас няма работници .. — Гледам толкова хора киснат по кафенетата. В. Геновска, СГ, 157. Ние децата също се радвахме на войниците. Киснехме по цял ден при тях и охотно ядяхме от тяхната чорба. Г. Белев, ПЕМ, 111-112. Къньо извади цигара, отвори вратичката на печката за огън, но не запали. Гладен беше и не му се пушеше. — Ти служба нямаш ли, че все тука киснеш? — сепна го гласът на Фильо. Кл. Цачев, ГЗ, 111. // Принуден съм от някакво обстоятелство да прекарвам продължително време някъде, обикн. в безполезно чакане; вися. Като вестникопродавец той повикал на помощ и десетгодишния Дончо. Двамата братя киснели с часове пред редакциите на вестниците. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 46. Заприказвахме се, обещах ѝ, че работата ѝ ще се нареди за пет минути, макар тя с месеци да е киснала из коридорите на учрежденията. Г. Караславов, Избр. съч. II, 438. — Ти какво бе?... Още ли си тука? Докога ще киснеш? — Чакам за брашно — рече Стоичко. Д. Димов, Т, 164. кисна се страд. от кисна (в 1 знач.). Сиренето е много солено и трябва да се сложи във вода и да се кисне поне два часа.
КЍСНА СЕ несв., непрех. Кисна (във 2 и З знач.). Найден топи класовете във водата, а тя ги плете на китка .. Хвърлят останалите класове във вира да се киснат и отиват във върбалака. К. Петканов, ОБ, 230.