КИСТ, кистта̀, мн. кѝсти, ж. Остор. Книж. Четка за рисуване. Тогава имаше в нея нещо несвършено, недотъкмено, а сега това бе образ, по когото е минал художникът със своята кист последен път. Н. Бончев, ТБ (превод), 52. „С една реч, не са намерва ни едно място, ни една точка по бреговете на Босфора (..), която да не събужда паметта и мислъта, която да не оживява въображението и кистта на художника.“ Т. Шишков, ТС, 139. Първите неща, които са поразили детинските му [на Рафаело] очи в бащината му къща, са били кисти и краски. К. Величков, ПССъч. III, 166.
— От рус. кисть. — Н. Бончев, Тарас Булба (превод), 1872.