КЍСЦА̀1 ж. 1. Остар. Четка за рисуване; кист. Искаш да нарисуваш например просяк. Богат материал .. Хвани кисцата с трептяща от художествен огън ръка, .., почни да комбинираш краските. Ал. Константинов, Съч., 108. Но съвсем не е ваша задача / да опишем във пълен състав / вcu присъстващи тука селачи / със кисцата на верен зограф. Н. Марангозов, НПС, 91. Где тая мощ да се нарисува онова, което се не поддава на кисца и хартия? Ив. Кирилов, Съч. II, 56. Славейков си служеше с тях [думите] както живописецът с многобагрената палитра, за да налучка с кисцата верния оттенък. М. Кремен, РЯ, 417.
2. Диал. Кожа за лепене и мазане на глина, вар и др. (Т. Панчев, РБЯд).
3. Диал. Приспособление, състоящо се от желязна пръчка с папур на върха, с която пръскат въглищата в ковашко огнище (Т. Панчев, РБЯд).
4. Диал. Клечка с вълна, натопена в катран, за да си мажат пръстите при предене; кишка1 (Т. Панчев, РБЯд).
КЍСЦА2 ж. Диал. Дъбова шума за фураж, натрупана на разклонено дърво. За прибежище съгледахме наблизо една кисца (шума насечена и натрупана на един габър), отидохме под нея и се свихме. Ив. Докторов, ЗД, 48.
КЍСЦА3 ж. Диал. 1. Човек (мъж или жена), който е винаги в лошо настроение и постоянно се сърди.
2. Жена с леко поведение. Аз и майка ти от залъка си деляхме, та да xpaнтутиш такива кисци! .. — Тате, Зинаида Матвеевна е благородна девица! — извика пламнал Гороломов. Ив. Вазов, Съч. XI, 156.