КИТА̀ЕЦ, мн. -а̀йци, м. Мъж, който по произход принадлежи към основното население на Китай. — А в Сингапур, .. имало едно заведение, .. Но не съвсем бордей .. А по масите моряци, офицери. От всякакви народности, . Малайци, японци, китайци, европейци, американци всичко е представено. П. Спасов, ХлХ, 313. Китайците отдават въвежданието да ся прави и употребява хляба в Китай на едного от мудреците си, който ся казвал Шог Нунг и който живял 1998 години преди Христа. Пч, 1871, кн. 1, 11.


Източник: Речник на българския език (онлайн)