КИТА̀ЙКА1 ж. Жена, която по произход принадлежи към основното население на Китай. Веднъж обаче в Шанхай видя бедна, окъсана китайка, заобиколена от дечурлига, които се държаха за нея и я гледаха с гладни очи, докато тя бавно и справедливо разчупваше парче хляб. П. Спасов, ХлХ, 332. Боян вдигна очи и изгледа белия пийнал пиеро, който олюлявайки се, танцуваше с нисичка китайка в синьо кимоно. М. Грубешлиева, ПИУ, 196.

КИТА̀ЙКА2 ж. Бот. Студоустойчив сорт ябълка с дребни плодове. Ето например какво пише Мичурин за своите нови плодове ябълки: Китайка анисова: Цвят светъл, зеленикавожълта с нежно размита червеникаворозова руменина по слънчевата страна. Е. Стефанов, ППР (превод), 53. Белфльор китайка е получена от опрашването на белфльор жълта с прашец от ябълка китайка. ОБиол. X кл, 154.

КИТА̀ЙКА3 ж. Остар. Вид памучна тъкан. Жълтият цвят на така наречената китайка (платно) зависи не от вапцилките, а от естествения цвят на особен род памук, от когото са приготовлява това платно. Знан., 1875, бр. 14, 222.


Източник: Речник на българския език (онлайн)