КИТА̀ЙЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете от китайска народност. С немци, / българи, / французи / и китайчета вървят, / загорелите им бузи / в чудно щастие пламтят. Ас. Босев, ВМД, 52.

2. Разг. Млад китаец.


Източник: Речник на българския език (онлайн)