КИТА̀П м. Остар. 1. Книга, писание. „Аврам влезе в шатрата си и позна Сара — тъй е писано в нашите китапи.“ Й. Йовков, ПК, 164. — Всичко чух, .., всичко разбрах, ама нам ни пише, на нашия китап: грях, и то голям грях, който си остави вярата. Ц. Гинчев, ГК, 138.
2. Обикн. мн. Книжа, документи (Вл. Георгиев и др., БЕР).
— От араб. — Други форми: кета̀п и кита̀б.