КИТАПСЪ̀ЗИН, мн. китапсъ̀зи, м. Остар. и диал. Неграмотен човек; китапсъз. Аз като ще дам запис, не можа ли да си го напиша и подпиша сам? Слава богу и аз знам да държа калем, не съм дотолкози китапсъзин. Ил. Блъсков, ПБ II, 73. Ковачев биде сменен в Орхание, а на негово място дойде някой си китапсъзин, Кълвачов. Пряп., 1903, бр. 41, 1.