КЛЕТВОПРЕСТЪ̀ПНИК, мн. -ци, м. Книж. Лице, което престъпва, нарушава дадена клетва; клетвонарушител. — С гордостта си и жестокостта си [княз Батенберг] е докарал народа до пропаст. Той удуши свободата му, посегна на правдините му, стана клетвопрестъпник. В. Геновска, СГ, 188. „Не желая да бъда клетвопрестъпник, а още повече да подвеждам и други в това престъпление.“ С Радев, ССБ I, 98. — Мълчи, Никола — извикал Дойчо. — Ти си са заклел .., че ще да работиш за освобождението на нещастните, за спасението на брата си и на сестра си и за своето собствено добро... Да та опази господ да станеш клетвопрестъпник! Л. Каравелов, Съч. VIII, 109. Най-много са късаше от яд Бенковски. — Измениха! Станаха клетвопрестъпници, развалиха святите ни планове! — говореше той отчаяно. З. Стоянов, ЗБВ II, 88.