КЛЕТВОПРЕСТЪ̀ПНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. Книж. Деяние на клетвопрестъпник. „Вий отрешихте предварително себе си с позорно и подло клетвопрестъпничество спрямо героя и защитника на земята ни.“ С. Радев, ССБ II, 98. Денонощните заседания на Министерския съвет родиха едно флагрантно беззаконие, едно грозно престъпление, едно клетвопрестъпничество, един държавен удар. Пряп., 1903, бр. 16, 1.