КЛЀТНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на клетник; клетнически. Кой ме бе споходил в неспокойния сън, за да ми спомни духа и стремлението на моя клетнишки живот? П. Спасов, ГЛЗЗ, 94. Една, че две, че три — усилни / и паметни години... / .. / Кой ли може / неволя клетнишка изказа. Π. К. Яворов, Съч. I, 455. Проклятя аз чувах околом — наравно с враг и братя, / за нашето добро притекли тук да мрат, / устата клетнишки проклинаха. Π. Π. Славейков, Мис., 1906, кн. 1, 17. В окъсания си шинел той имаше клетнишки вид.
КЛЀТНИШКИ нареч. Като клетник, клетница. Живя клетнишки.